Ключови думи: analytical methods

Аналитични трудности и инструментални решения при определяне на фталати

Валентина Христова-Багдасарян*, Жулиета Тишкова

Национален център по обществено здраве и анализи, Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“, бул. „Академик Иван Ев. Гешов“ №15, 1431 гр. София, България

РезюмеЕстерите на 1,2-бензолдикарбоновата киселина, често означавани като фталати, образуват група от съединения, които се добавят към полимерите главно като пластификатори, но имат и многобройни други области на приложение (лепила, бои, филми, медицина, козметика). Годишното производство на фталати се оценява от Световната здравна организация на близо 8,0 милиона тона. Фталатите не са химически свързани с крайните продукти, към които са добавени и се освобождават в околната среда с течение на времето. При проучвания върху животни, фталатите са били определени като ендокринни разрушители, предизвикващи редица симптоми с общо название „фталатен синдром“, най-вече заради тяхното въздействие върху мъжката репродуктивна система. През последните 20 години е налице нарастваща загриженост за широкото разпространение и токсичността на тези съединения. Диалкилфталатите се анализират директно чрез капилярна газова хроматография, докато моноестерите предварително се дериватизират. Моноестерите на фталовата киселина се анализират добре и с течна хроматография. Мас-спектралната идентификация е от съществено значение във всички анализи на фталати.

Основният проблем при анализа на фталати е свързан с повсеместното им разпространение, което може да замърси провеждания анализ и да доведе до фалшиви положителни или по-високи от реалните резултати. Рискът от замърсяване присъства в цялата аналитична схема, което изисква фокусиране на вниманието върху всички възможни източници на замърсяване и прилагане на ефикасни съвременни техники за максималното им отстраняване.

Графично резюме

GA-online

pdf

Bulg. J. Chem. 4 (2015) in press 

Ключови думи

, , ,

Акриламид в преработени храни

Валентина Л. Христова-Багдасарян, Жулиета А. Тишкова, Тери М. Врабчева

Национален център по обществено здраве и анализи, Бул. „Акад. Ив. Ев. Гешов” 15, 1431 София, България

Резюме: Целта на настоящата работа е да се обобщят накратко източниците на акриламид за хората, причините за неговото формиране, токсикологичните проблеми, свързани с неговото възникване, разработените аналитични методи и диапазоните на установените нива на акриламид в различни хранителни продукти.

Акриламидът може да бъде промишлено произведен или да се образува в преработени храни, съдържащи скорбяла, като продукт от реакцията на Милърд между захарни молекули и аминокиселината, аспарагин. Експозиция на човека на акриламид може да възникне от външни източници и чрез диетата. Съдържанието на акриламид е значително в продукти, които редовно се консумират в значителни количества, като чипс, пържени картофи, хляб, зърнени закуски, бисквити, печено кафе и кафе-заместители. Разработени са редица аналитични методи, за да се получат надеждни количествени данни за съдържанието му в различните хранителни продукти. Кратък преглед на аналитичните методи е описан в тази статия. Има основно два подхода за анализ на акриламид в храните, въз основа на газова хроматография с масспектроскопия – GC-MS, със или без дериватизация или на течна хроматография с тандем маса спектроскопия (HPLC-MS-MS). Описани са различните етапи от подготовката и пречистването на пробите. В последно време са разработени нови методи за определяне на акриламид чрез използването на съвременни техники и с тяхна помощ се осигурява възможност да се анализират ниски количества – до 0,1 μg/кг. Развитието на аналитичните методи за акриламид дава възможност да се събере база данни от много държави за съдържанието му в различни групи продукти и да се извърши оценка на експозицията чрез диетата. Изследването на акриламид позволява да се направят препоръки за понижаване на нивото му в преработените храни.

Графично резюме 

Bulg. J. Chem. 1 (2012) 123-132

Ключови думи

, , , ,