Инструкции за публикуване
1. ОБСЕГ
В Българско списание за химия се публикуват научно-изследователски статии в сферата на химията и химичните технологии – органична и биоoрганична химия, аналитична и неорганична химия, био- и фармацевтична химия, теоретична химия и спектроскопия, теоретична и приложна физикохимия, материалознание, агрохимия и др.
Публикуването на статии в Българско списание за химия е напълно безплатно, а четенето им е възможно, след изтегляне на съответните PDF файлове от Интернет страницата на списанието или след закупуване на книжната версия.
Българско списание за химия излиза в on-line версия (ISSN xxxx-xxxx) и като печатно издание (ISSN xxxx-xxxx). Успешно преминалите процеса на рецензиране и приети за печат ръкописи се публикуват незабавно на Интернет страницата на списанието, а печатната книжка излиза четири пъти годишно. Независимо от това, номерата на страниците в двете версии съвпадат напълно и съответните статии могат да бъдат цитирани в други научни трудове.
2. ВИДОВЕ ПУБЛИКАЦИИ
За публикуване в Българско списание за химия се приемат пълнотекстови или кратки обзорни и изследователски статии, мнения, доклади, отчети по проекти, лекции по химия, прегледи на книги и писма до редакцията. Публикуването става възможно след анонимно рецензиране на подадените в редакцията ръкописи, като съдържанието им не трябва да е публикувано или разглеждано за публикуване в друго научно списание към момента на подаването на ръкописа в редакцията.
3. ОБЩИ НАСОКИ
В Българско списание за химия се приемат статии, написани на български или английски език. Ръкописите трябва да бъдат представени по електронен път в редакцията в MS Word формат (А4, 1800 знака/страница), като материалът трябва да бъде обособен в отделни секции, номерирани последователно (напр.: 2. Резултати и обсъждане/ 2.1. Подзаглавие 1/ 2.2 Подзаглавие 2 и т.н.). Резюмето не участва в номерирането. Препоръчително е така отбелязаните секции да се цитират в текста със съответния номер, вместо да се цитират с “вж. по-горе”, “вж. по-долу” и т.н.
Статиите трябва да са написани ясно, кратко и опростено, и въпреки че обемът не е ограничен, е добре авторите да се придържат към стегнат изказ. Да се вземе предвид, че дадена статия може да не бъде приета за печат при наличие на прекалено много граматически или правописни грешки! Използването на общоприети съкращения е препоръчително, а нестандартни такива се дефинират при първата им употреба в текста.
Фигурите, схемите и таблиците трябва да бъдат изнесени в края на текста, като при форматиране на приетите за печат статии те ще бъдат поставени след абзаца, в който са цитирани. Ако авторите имат предпочитания за конкретно позициониране, то трябва да бъде упоменато в текста. Фигури, съдържащи химични структури да бъдат в оригиналния си файлов формат (за предпочитане еCDXза ChemDraw).
За да се избегнат грешки при пренасянето на текста и форматирането на статията е препоръчително: (а) да се използват стандартни шрифтове, като Arial, Times, Helvetica, Courier; (б) да не се пренасят думи на нов ред; (в) всички страници да са номерирани последователно; (г) да не се използват бележки под линия.
4. СТРУКТУРА НА РЪКОПИСА
С цел улесняване процеса на рецензиране и следващото форматиране на приетите за печат статии, при подготовка на ръкописите изискваме да се спазва следната структура:
4.1. ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА
4.2. РЪКОПИС
4.3. ГРАФИЧНО РЕЗЮМЕ
Тези компоненти трябва да са събрани в един файл (.DOC) и да бъдат изпратени в редакцията по електронен път.
При изготвяне на ръкописите може да се ползва следния шаблонен файл: BJC-MS-Template.doc
4.1. ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА
Заглавната страница е неразделна част от ръкописа. Тя трябва да съдържа следните компоненти: (а) пълното заглавие на статията, имената и адресите на всички автори. Авторът за кореспонденция трябва да е отбелязан, като в допълнение са приложени контактите за кореспонденция: пощенски адрес; стационарен телефон; мобилен телефон (ако е възможно); факс и e-mail адрес; (б) писмо до редакторите, в което кратко да са описани мотивацията за провеждане на изследването, получените резултати и основните научни приноси; (в) предложение за рецензенти: авторите трябва да предложат най-малко двама рецензенти, които да са тесни специалисти в областта на научната публикация. С цел улесняване процеса на рецензиране, контактите за кореспонденция на рецензентите (пощенски адрес, стационарен телефон, мобилен телефон (ако е възможно), факс и e-mail адрес) трябва да бъдат приложени.
4.2. РЪКОПИС.
Ръкописът трябва да бъде написан с шрифт Arial, Times, Helvetica или Courier. Той трябва да включва всички фигури, схеми и таблици, които да са изнесени след текста. Да се вземе предвид, че при необходимост, може да бъдат изискани графични файлове с по-високо качество. Приемливи файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP, MML, EMF, WMF.
Ръкописът трябва да има следната структура:
Заглавие: заглавието на статията трябва да бъде написано кратко, ясно и разбираемо. Главни букви да се използват само за първата дума и подходящи съществителни. До колкото може трябва да се избягват съкращения.
Посвещение (не е задължително): авторите могат да посветят статията на учен с особен принос към тематиката, като трябва да е упоменат и повода за посвещението.
Авторски колектив: тук трябва да са приложени първото и фамилното име на всички автори, които имат принос към изработването и написването на статията.
Адрес на авторите: тук трябва да бъде даден пълният адрес на организацията, където е изработена статията. Ако авторският колектив е от различни организации, те се означават с арабски цифри, като номерата на означените адреси трябва да се добавят като горен индекс след името на съответния автор. Поне един автор, към когото да бъде насочвана кореспонденцията, трябва да бъде означен със звездичка. Електронният адрес на този автор трябва да бъдат посочени на отделен ред.
Резюме: резюмето трябва да представлява компактен текст с обем до 1000 знака, който отразява получените резултати и основни приноси на проведеното изследване. Да се избягва използването на съкращения, цитати и препратки към други статии.
Ключови думи: с цел по-лесно индексиране на статията, авторите трябва да включат до пет ключови думи, изредени в азбучен ред.
1. Увод: въведението трябва да бъде написано от гледна точка на неспециалисти в областта на научната разработка. То трябва ясно да описва предходни изследвания, значимостта на проблема и да включва кратко изложение на целите на съответната публикация.
2. Резултати и обсъждане (не се отнася за Обзорни статии): В този раздел се представят и обсъждат получените резултати. Данните от проведеното изследване се дават обобщени, в графичен и табличен вид. Да се избягва описването на експериментални процедури, освен в случаите когато е с цел сравнителен анализ!
3. Заключение: в заключението се формулират основните изводи по резултатите от проведеното изследване, като се направи критичен анализ и се очертаят бъдещи насоки за изследване.
4. Експериментална част (не се отнася за Обзорни статии): експерименталните процедури трябва да бъдат описани ясно и кратко, като трябва да включват всички необходими данни за успешното повтаряне на експеримента. Описанието на познати методи трябва да се избягва (вместо това, се цитират първоизточниците), освен в случаите когато е налице съществена модификация.
Благодарности (не е задължително): в този раздел авторите могат да изразят благодарност на институции или отделни личности за дейности, подпомогнали изработването и написването на публикацията – финансова подкрепа, техническо съдействие или дискусия.
Цитирана литература: използваната литература трябва да бъде обособена в отделен раздел, който е позициониран в края на ръкописа. Тя трябва да бъде номерирана последователно, в реда на цитиране в текста.
4.3. ГРАФИЧНО РЕЗЮМЕ
Графичното резюме представлява фигура, схема или компилация от различни образи, които да подпомагат асоциативното разбиране на темата на статията. Първоначално, графичното резюме трябва да бъде включено в изпратения за рецензиране файл, а при положителна рецензия, то ще бъде изискано като индивидуален файл с максимален размер до 10 MB (600 dpi за цветна графика). Файлът трябва да съдържа само графични образи, без текстова информация, като заглавието на статията или имената на авторите. Допустимите файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP. Графичното резюме ще бъде използвано при публикуване на статията на интернет страницата на списанието и за оформяне на съдържанието на съответната книжна версия. Да се вземе предвид, че четивността ще се намали след редукция на размера.
Бележки
Език: В Българско списание за химия се публикуват статии, написани на български или английски език. По тази причина, заглавието, имената на авторите, техните адреси, ключовите думи и резюмето на публикацията трябва да бъдат предоставени и на двата работни езика. Ако статията е написана на български език, съответните данни на английски трябва да бъдат включени в края на ръкописа, и обратното.
Химични формули и реакционни схеми: при изготвянето на фигури и схеми, съдържащи химични формули и реакционни схеми трябва да се използва подходяща компютърна програма, създадена за тази цел. За по-лесно форматиране на приетите за печат ръкописи, препоръчваме използването на ChemDraw (част от програмния пакет ChemOffice). Допустимо е и употребата на други програми, като MDL® Isis/Draw и ACD/ChemSketch®. Ако за изработване на схемите е използвана не толкова популярна програма, авторите трябва да са сигурни, че са запазили съответните файлове в съвместим с гореизброените програми файлов формат. Важно е да се отбележи, че редакторите запазват правото си да преформатират реакционните схеми!
Химичните формули трябва да са нарисувани в съответствие със следните параметри:
chain angle 120 degree or
bond spacing 18 % of length
fixed length 0.6 cm (17 pt)
bold width 0.092 cm (2.6 pt)
line width 0.026 cm (0.75 pt)
margin width 0.071 cm (2 pt)
hash spacing 0.092 cm (2.6 pt)
scale 100 %
font Arial
size 12 pt
За улеснение може да се изтегли и използва шаблонен файл за ChemDraw (BulgJChem Document.cds), който е съобразен с изискванията на Българско списание за химия за изготвяне на реакционни схеми и химични формули.
Таблици: ако ръкописът съдържа таблици, те трябва да имат заглавие и да са номерирани последователно според реда на появяването им в текста. При необходимост от пояснения, те се изнасят под таблицата. Да се избягва използването на вертикални линии!
Графични файлове: фигури, графики и снимки трябва да бъдат включени в изпратения за рецензиране файл, като всяка от тях трябва да бъде озаглавена и съответно номерирана. При положителна рецензия, от авторите ще бъдат изискани оригиналните файлове с резолюция 600 dpi за цветна графика и 300 dpi за чернобяла. Допустимите файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP.
Цитирана литература
Цитиране в текста: цитираната в текста литература трябва да е оградена със средни скоби (напр. [2], [3,4] или [3,4,6-9]). Препоръчително е авторите да проверят дали приложената литература е цитирана коректно и дали изобщо е цитирана в текста. Да се избягва цитирането на непубликувани резултати.
Начин на описване на Цитираната литература:
Публикации:
[1] M.G. Bogdanov, Y.N. Mitrev, I. Tiritiris, Eur. J. Org. Chem. (2011) 377–384.
[2] S.S. Kaloyanova, V.M. Trusova, G.P. Gorbenko, T.G. Deligeorgiev, J. Photochem. Photobiol. A 217 (2011) 147–156.
Книги:
[3] F.A. Cotton, G.Wilkinson,C.A.Murillo, M. Bochmann, Advanced Inorganic Chemistry, 6th ed., John Wiley & Sons, 1999.
[4] J. Hindler, in: H.D. Isenberg (Ed.), Clinical Microbiology Procedures Handbook, American Society of Microbiology,Washington,DC, 1992.
Патенти:
[5] L.G. Lee, Ch-H. Chen, US 4883867 (1989).
Абревиатурите на научните списания могат да бъдат намерени на следния интернет адрес: http://cassi.cas.org/search.jsp
Описание на нови съединения:
цис–N-хексил-6,7-диметокси-3-(4-метоксифенил)-3,4-дихидроизокумарин-4-карбоксамид (4). Добив 98 %. Т.т. 182-184 оC (из етил ацетат). ИЧ (CHCl3, νmax, cm-1): ν(CONH) = 1615; ν(COOR) = 1700; ν(N-H) = 3235. 1H-ЯМР: (250.13 MHz, CDCl3) δ = 0.83 (3H, t, J = 6.8 Hz, CH3), 0.90-1.00 (2H, m, CH2), 1.01-1.33 (6H, m, CH2), 2.79-2.96 (1H, m, CH2а), 2.97-3.14 (1H, m, CH2b), 3.81 (3H, s, CH3O), 3.94 (3H, s, CH3O), 3.95 (3H, s, CH3O), 3.95 (1H, d, J = 3.2 Hz, -CH), 5.57 (1H, bt, J = 5.5 Hz, NH), 5.76 (1H, d, J = 3.2 Hz, CH), 6.90 (1H, s, Ar-H), 6.92 (2H, d, J = 8.6 Hz, Ar-H), 7.42 (2H, d, J = 8.6 Hz, Ar-H), 7.63 (1H, s, Ar-H). 13C-ЯМР: (62.5 MHz, CDCl3) δ = 14.0 (CH3), 22.4 (CH2), 26.3 (CH2), 29.1 (CH2), 31.4 (CH2), 39.7 (CH2), 51.0 (CH), 55.3 (CH3O), 56.3 (CH3O), 56.4 (CH3O), 79.5 (CH), 109.6 (CH-Ar), 112.0 (CH-Ar), 114.1 (2 x CH-Ar), 116.8 (C), 126.8 (2 x CH-Ar), 128.4 (C), 132.8 (C), 149.5 (C), 154.2 (C), 159.7 (C), 164.8 (C=O), 167.8 (C=O). ЕА: C25H31NO6 (441.5), изчислено/намерено: C, 68.01/68.12; H, 7.08/7.01; N, 3.17/3.22; O, 21.74/21.65.
Изпращане на ръкописи: изработените съгласно условията за публикуване ръкописи се изпращат в редакцията по електронен път, на адрес:
Коректури: приетите за печат статии ще бъдат оформени съобразно стила на Българско списание за химия и изпратени по електронната поща на автора за кореспонденция. Всички корекции, засягащи граматически и технически пропуски трябва да бъдат отбелязани в отделен файл и изпратени обратно по електронна поща в редакцията в рамките на 4 дни. Липсата на отговор в редакцията за този период ще означава, че авторите са съгласни с оформлението и статия ще бъде публикувана без нанасяне на допълнителни корекции. Ако авторите нанесат съдържателни промени, то статията ще бъде разглеждана като нов ръкопис и ще бъде подложена отново на рецензиране