Инструкции за публикуване

1. ОБСЕГ

В Българско списание за химия се публикуват научно-изследователски статии в сферата на химията и химичните технологии – органична и биоoрганична химия, аналитична и неорганична химия, био- и фармацевтична химия, теоретична химия и спектроскопия, тео­ретична и приложна физикохимия, материало­знание, агрохимия и др.

Публикуването на статии в Българско списание за химия е напълно безплатно, а четенето им е възможно, след изтегляне на съответните PDF файлове от Интернет страницата на списанието или след закупуване на книжната версия.

Българско списание за химия излиза в on-line вер­сия (ISSN xxxx-xxxx) и като печатно издание (ISSN xxxx-xxxx). Успешно преминалите процеса на рецен­зиране и приети за печат ръкописи се публикуват не­забавно на Интернет страницата на списанието, а печатната книжка излиза четири пъти годишно. Неза­висимо от това, номерата на страниците в двете вер­сии съвпадат напълно и съответните статии могат да бъдат цитирани в други научни трудове.

2. ВИДОВЕ ПУБЛИКАЦИИ

За публикуване в Българско списание за химия се приемат пълнотекстови или кратки обзор­ни и изследователски статии, мнения, доклади, отчети по проекти, лекции по химия, прегледи на книги и писма до ре­дакцията. Публикуването става въз­можно след анонимно рецензиране на подаде­ните в редакцията ръкописи, като съдър­жанието им не трябва да е публикувано или разглеждано за публикуване в друго научно списание към момента на подаването на ръкописа в редакцията.

3. ОБЩИ НАСОКИ

В Българско списание за химия се приемат ста­тии, написани на български или английски език. Ръ­кописите трябва да бъдат представени по електронен път в редакцията в MS Word формат (А4, 1800 знака/страница), като материалът тряб­ва да бъде обособен в отделни секции, номерирани последова­телно (напр.: 2. Резултати и обсъждане/ 2.1. Подзаг­лавие 1/ 2.2 Подзаглавие 2 и т.н.). Резюмето не участва в номерирането. Препоръчи­телно е така отбеляза­ните секции да се цитират в текста със съответния номер, вместо да се цитират с “вж. по-горе”,  “вж. по-долу” и т.н.

Статиите трябва да са написани ясно, кратко и оп­ростено, и въпреки че обемът не е ограничен, е добре авторите да се придържат към стегнат изказ. Да се вземе предвид, че дадена статия може да не бъде приета за печат при наличие на прекалено много граматически или правописни грешки! Използва­нето на общоприети съкращения е препоръчително, а нестандартни такива се дефинират при първата им употреба в текста.

Фигурите, схемите и таблиците трябва да бъдат изнесени в края на текста, като при форма­тиране на приетите за печат статии те ще бъдат поставени след абзаца, в който са цитирани. Ако авторите имат пред­почитания за конкретно позициониране, то трябва да бъде упоменато в текста. Фигури, съдържащи хи­мични структури да бъдат в оригиналния си файлов формат (за предпочитане еCDXза ChemDraw).

За да се избегнат грешки при пренасянето на тек­ста и форматирането на статията е препоръчи­телно: (а) да се използват стандартни шрифтове, като Arial, Times, Helvetica, Courier; (б) да не се пренасят думи на нов ред; (в) всички страници да са номерирани последователно; (г) да не се използват бележки под линия.

4. СТРУКТУРА НА РЪКОПИСА

С цел улесняване процеса на рецензиране и следващото форматиране на приетите за печат статии, при подготовка на ръкописите изискваме да се спазва следната структура:

4.1. ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА

4.2. РЪКОПИС

4.3. ГРАФИЧНО РЕЗЮМЕ

Тези компоненти трябва да са събрани в един файл (.DOC) и да бъдат изпратени в редакцията по елект­ронен път.

При изготвяне на ръкописите може да се ползва следния шаблонен файл: BJC-MS-Template.doc

4.1. ЗАГЛАВНА СТРАНИЦА

Заглавната страница е неразделна част от ръкописа. Тя трябва да съдържа следните компоненти: (а) пъл­ното заглавие на статията, имената и адресите на всички автори. Авторът за кореспонденция трябва да е отбелязан, като в допълнение са приложени кон­тактите за кореспон­­денция: пощенски адрес; стацио­нарен телефон; мобилен телефон (ако е възможно); факс и e-mail адрес; (б) писмо до редакторите, в кое­то кратко да са описани мотивацията за провеждане на изследването, получените резултати и основните научни приноси; (в) предложение за рецензенти: авторите трябва да предложат най-малко двама ре­цензенти, които да са тесни специалисти в областта на научната публикация. С цел улесняване процеса на рецензи­ране, кон­тактите за кореспонденция на ре­цензентите (пощенски адрес, стационарен телефон, мобилен телефон (ако е възможно), факс и e-mail адрес) трябва да бъдат приложени.

4.2. РЪКОПИС.

Ръкописът трябва да бъде написан с шрифт Arial, Times, Helvetica или Courier. Той трябва да включва всички фигури, схеми и таблици, които да са изнесени след текста. Да се вземе предвид, че при необходи­мост, може да бъдат изискани  графични файлове с по-високо качество. Приемливи файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP, MML, EMF, WMF.

Ръкописът трябва да има следната структура:

Заглавие: заглавието на статията трябва да бъде на­писано кратко, ясно и разбираемо. Главни букви да се използват само за първата дума и подходящи същест­вителни. До колкото може трябва да се избягват сък­ращения.

Посвещение (не е задължително): авторите могат да посветят статията на учен с особен принос към тема­тиката, като трябва да е упоменат и повода за посве­щението.

Авторски колектив: тук трябва да са приложени първото и фамилното име на всички автори, които имат принос към изработването и написването на статията.

Адрес на авторите: тук трябва да бъде даден пълният адрес на организацията, където е изработена стати­ята. Ако авторският колектив е от различни организа­ции, те се  означават с арабски цифри, като номерата на означените адреси трябва да се добавят като горен индекс след името на съответния автор. Поне един автор, към когото да бъде насочвана кореспонденци­ята, трябва да бъде означен със звездичка. Електрон­ният адрес на този автор трябва да бъдат посочени на отделен ред.

Резюме: резюмето трябва да представлява компактен текст с обем до 1000 знака, който отразява получените резултати и основни приноси на проведеното изс­ледване. Да се избягва използването на съкращения, цитати и препратки към други статии.

Ключови думи: с цел по-лесно индексиране на стати­ята, авторите трябва да включат до пет ключови думи, изредени в азбучен ред.

1. Увод: въведението трябва да бъде написано от гледна точка на неспециалисти в областта на научната разработка. То трябва ясно да описва предходни изс­ледвания, значимостта на проблема и да включва кратко изложение на целите на съответната публика­ция.

2. Резултати и обсъждане (не се отнася за Обзорни статии): В този раздел се представят и обсъждат получените резултати. Данните от проведеното изследване се дават обобщени, в графичен и табличен вид. Да се избягва описването на експериментални процедури, освен в случаите когато е с цел сравнителен анализ!

3. Заключение: в заключението се формулират ос­новните изводи по резултатите от проведеното изс­ледване, като се направи критичен анализ и се очер­таят бъдещи насоки за изследване.

4. Експериментална част (не се отнася за Обзорни статии): експерименталните процедури трябва да бъдат описани ясно и кратко, като трябва да включват всички необходими данни за успешното повтаряне на експеримента. Описанието на познати методи трябва да се избягва (вместо това, се цитират първоизточни­ците), освен в случаите когато е налице съществена модификация.

Благодарности (не е задължително): в този раздел авторите могат да изразят благодарност на институ­ции или отделни личности за дейности, подпомогнали изработването и написването на публикацията – фи­нансова подкрепа, техническо съдействие или диску­сия.

Цитирана литература: използваната литература трябва да бъде обособена в отделен раздел, който е позициониран в края на ръкописа. Тя трябва да бъде номерирана последователно, в реда на цитиране в текста.

4.3. ГРАФИЧНО РЕЗЮМЕ

Графичното резюме представлява фигура, схема или компилация от различни образи, които да подпомагат асоциативното разбиране на темата на статията. Пър­воначално, графичното резюме трябва да бъде вклю­чено в изпратения за рецензиране файл, а при поло­жителна рецензия, то ще бъде изискано като индиви­дуален файл с максимален размер до 10 MB (600 dpi за цветна графика). Файлът трябва да съдържа само графични образи, без текстова информация, като заг­лавието на статията или имената на авторите. Допус­тимите файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP. Графичното резюме ще бъде из­ползвано при публикуване на статията на интернет страницата на списанието и за офор­мяне на съдържа­нието на съответната книжна версия. Да се вземе предвид, че четивността ще се намали след редукция на размера.

Бележки

Език: В Българско списание за химия се публикуват статии, написани на български или английски език. По тази причина, заглавието, имената на авторите, техните адреси, ключовите думи и резюмето на пуб­ликацията трябва да бъдат предоставени и на двата работни езика. Ако статията е написана на български език, съответните данни на английски трябва да бъдат включени в края на ръкописа, и обратното.

Химични формули и реакционни схеми: при изгот­вянето на фигури и схеми, съдържащи химични фор­мули и реакционни схеми трябва да се използва под­ходяща компютърна програма, създадена за тази цел. За по-лесно форматиране на приетите за печат ръкописи, препоръчваме използването на ChemDraw (част от програмния пакет ChemOffice).  Допустимо е и употребата на други програми, като MDL® Isis/Draw и ACD/ChemSketch®. Ако за изработване на схемите е използвана не толкова популярна прог­рама, авторите трябва да са сигурни, че са запазили съответните файлове в съвместим с гореизброените програми файлов формат. Важно е да се отбележи, че редакторите запазват правото си да преформа­тират реакционните схеми!

Химичните формули трябва да са нарисувани в съот­ветствие със следните параметри:

chain angle       120 degree or

bond spacing     18 % of length

fixed length       0.6 cm (17 pt)

bold width         0.092 cm (2.6 pt)

line width          0.026 cm (0.75 pt)

margin width     0.071 cm (2 pt)

hash spacing     0.092 cm (2.6 pt)

scale    100 %

font      Arial

size      12 pt

За улеснение може да се изтегли и използва шаблонен файл за ChemDraw (BulgJChem Document.cds), който е съобразен с изискванията на Българско списание за химия за из­готвяне на реакционни схеми и химични формули.

Таблици: ако ръкописът съдържа таблици, те трябва да имат заглавие и да са номерирани последователно според реда на появяването им в текста. При необхо­димост от пояснения, те се изнасят под таблицата. Да се избягва използването на вертикални линии!

Графични файлове: фигури, графики и снимки трябва да бъдат включени в изпратения за рецензи­ране файл, като всяка от тях трябва да бъде озаглавена и съответно номерирана. При положителна рецензия, от авторите ще бъдат изискани оригиналните файлове с резолюция  600 dpi за цветна графика и 300 dpi за чернобяла. Допустимите файлови формати са: SVG,PNG,CDX, GIF, TIFF, JPEG, BMP.

Цитирана литература

Цитиране в текста: цитираната в текста литература трябва да е оградена със средни скоби (напр. [2], [3,4] или [3,4,6-9]). Препоръчително е авторите да проверят дали приложената литература е цитирана коректно и дали изобщо е цитирана в текста. Да се избягва цитирането на непубликувани резултати.

Начин на описване на Цитираната литература:

Публикации:

[1] M.G. Bogdanov, Y.N. Mitrev, I. Tiritiris, Eur. J. Org. Chem. (2011) 377–384.

[2] S.S. Kaloyanova, V.M. Trusova, G.P. Gorbenko, T.G. Deligeorgiev, J. Photochem. Photobiol. A  217 (2011) 147–156.

 Книги:

[3] F.A. Cotton, G.Wilkinson,C.A.Murillo, M. Bochmann, Advanced Inorganic Chemistry, 6th ed., John Wiley & Sons, 1999.

[4] J. Hindler, in: H.D. Isenberg (Ed.), Clinical Microbi­ology Procedures Handbook, American Society of Mi­crobiology,Washington,DC, 1992.

Патенти:

[5] L.G. Lee, Ch-H. Chen, US 4883867 (1989).

Абревиатурите на научните списания могат да бъдат намерени на следния интернет адрес: http://cassi.cas.org/search.jsp

Описание на нови съединения:

цисN-хексил-6,7-диметокси-3-(4-метоксифенил)-3,4-дихидроизокумарин-4-карбоксамид (4). Добив 98 %. Т.т. 182-184 оC (из етил ацетат). ИЧ (CHCl3, νmax, cm-1): ν(CONH) = 1615; ν(COOR) = 1700; ν(N-H) = 3235. 1H-ЯМР: (250.13 MHz, CDCl3) δ = 0.83 (3H, t, J = 6.8 Hz, CH3), 0.90-1.00 (2H, m, CH2), 1.01-1.33 (6H, m, CH2), 2.79-2.96 (1H, m, CH2а), 2.97-3.14 (1H, m, CH2b), 3.81 (3H, s, CH3O), 3.94 (3H, s, CH3O), 3.95 (3H, s, CH3O), 3.95 (1H, d, J = 3.2 Hz, -CH), 5.57 (1H, bt, J = 5.5 Hz, NH), 5.76 (1H, d, J = 3.2 Hz, CH), 6.90 (1H, s, Ar-H), 6.92 (2H, d, J = 8.6 Hz, Ar-H), 7.42 (2H, d, J = 8.6 Hz, Ar-H), 7.63 (1H, s, Ar-H). 13C-ЯМР: (62.5 MHz, CDCl3) δ = 14.0 (CH3), 22.4 (CH2), 26.3 (CH2), 29.1 (CH2), 31.4 (CH2), 39.7 (CH2), 51.0 (CH), 55.3 (CH3O), 56.3 (CH3O), 56.4 (CH3O), 79.5 (CH), 109.6 (CH-Ar), 112.0 (CH-Ar), 114.1 (2 x CH-Ar), 116.8 (C), 126.8 (2 x CH-Ar), 128.4 (C), 132.8 (C), 149.5 (C), 154.2 (C), 159.7 (C), 164.8 (C=O), 167.8 (C=O). ЕА: C25H31NO6 (441.5), изчис­лено/намерено: C, 68.01/68.12; H, 7.08/7.01; N, 3.17/3.22; O, 21.74/21.65.

Изпращане на ръкописи: изработените съгласно условията за публикуване ръкописи се изпращат в редакцията по електронен път, на адрес:

submit@bjc.chimexpert.com

Коректури: приетите за печат статии ще бъдат оформени съобразно стила на Българско списание за химия и изпратени по електронната поща на автора за кореспонденция. Всички корекции, засягащи гра­матически и технически пропуски трябва да бъдат отбелязани в отделен файл и изпратени обратно по електронна поща в редакцията в рамките на 4 дни. Липсата на отговор в редакцията за този период ще означава, че авторите са съгласни с оформлението и статия ще бъде публикувана без нанасяне на допълнителни корекции. Ако авторите нанесат съдържателни промени, то статията ще бъде разглеждана като нов ръкопис и ще бъде подложена отново на рецензиране