Интерпретация на аерозолни проби чрез кластерен анализ

Павлина Симеонова1, Данаил Симеонов2, Любомир Спасов3, Васил Симеонов4,*

1 Лаборатория по физика на околната среда, Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Наджаков”, БАН, Цариградско шосе 72, 1784 София, България; 2 Институт по обща и неорганична химия, БАН, Акад. Г. Бончев, Бл. 11, 1113 София, България; 3 Институт по катализ, БАН, Акад. Г. Бончев, Бл. 11, 1113 София, България; 4 Лаборатория по хемометрия и екометрия, Факултет по химия и фармация, Софийски Университет „Св. Кл. Охридски”, 1164 София, Д. Баучер 1, България

РезюмеДвадесет и шест набора от данни за разделени по размер аерозолни проби, събрани с колектор на Бернер от градска пробовземателна станция в град Солун, Гърция за периода февруари – юли 2007 г. са обект на изследването.  Пробите са анализирани за водоразтворими неорганични компоненти (Cl, NO3 SO42-, NH4+, Na+, K+, Ca2+, Mg2+) и общ органичен въглерод (TOC). Десетте анализирани фракции (диаметър на частиците между 0.03-16 μm) са разделени условно на четири категории: наночастици (от по-малки от 0.03 μm до 0.06 μm); ултрафини частици (0.06-0.50 μm); фини частици (1-4 μm) и груби частици (8-16 μm). Осъществен е кластерен анализ на данните с цел разкриване на специфичната структура на данните. Идентифицирани са възможни източници на атмосферно замърсяване за откриване на образци на подобие между различните аерозолни фракции. Бе проверено дали периодът на пробовземане е от значение за структурата на данните. Бе намерено, че отговорни за структурата на данните са няколко фактора, независимо от размера на аерозола – минерален (почвен) прах, морски аерозоли, вторични емисии, горивни източници и индустриално влияние. Сезонното разделяне не се оказва специфично.

pdfBulg. J. Chem. 4 (2015) in press 

Ключови думи

, ,