Аналитични трудности и инструментални решения при определяне на фталати

Валентина Христова-Багдасарян*, Жулиета Тишкова

Национален център по обществено здраве и анализи, Дирекция „Обществено здраве и здравен риск“, бул. „Академик Иван Ев. Гешов“ №15, 1431 гр. София, България

РезюмеЕстерите на 1,2-бензолдикарбоновата киселина, често означавани като фталати, образуват група от съединения, които се добавят към полимерите главно като пластификатори, но имат и многобройни други области на приложение (лепила, бои, филми, медицина, козметика). Годишното производство на фталати се оценява от Световната здравна организация на близо 8,0 милиона тона. Фталатите не са химически свързани с крайните продукти, към които са добавени и се освобождават в околната среда с течение на времето. При проучвания върху животни, фталатите са били определени като ендокринни разрушители, предизвикващи редица симптоми с общо название „фталатен синдром“, най-вече заради тяхното въздействие върху мъжката репродуктивна система. През последните 20 години е налице нарастваща загриженост за широкото разпространение и токсичността на тези съединения. Диалкилфталатите се анализират директно чрез капилярна газова хроматография, докато моноестерите предварително се дериватизират. Моноестерите на фталовата киселина се анализират добре и с течна хроматография. Мас-спектралната идентификация е от съществено значение във всички анализи на фталати.

Основният проблем при анализа на фталати е свързан с повсеместното им разпространение, което може да замърси провеждания анализ и да доведе до фалшиви положителни или по-високи от реалните резултати. Рискът от замърсяване присъства в цялата аналитична схема, което изисква фокусиране на вниманието върху всички възможни източници на замърсяване и прилагане на ефикасни съвременни техники за максималното им отстраняване.

Графично резюме

GA-online

pdf

Bulg. J. Chem. 4 (2015) in press 

Ключови думи

, , ,